С една дума – аз съм оГончарован, пише Пушкин

Весели се, булче, само имай мярка във веселбата и не ме забравяй ~ ПУШКИН към съпругата си

„ С една дума – аз съм оГончарован ”, написа Пушкин за любовта си към Наталия Гончарова. Мнозина критици не престават да обвинят красивата брачна половинка за гибелта на великия стихотворец, който умира в двубой на достойнството, предизвикан от нейното безгрижно държание. Истински ли е романсът й с Дантес, или е плод на светската мълва? Някои критици се придържат точно към тази версия.

Наталия Николаевна Гончарова е на 18 години, когато се омъжва за Пушкин. Тя е една от най-бляскавите хубавици на петербургското общество. Бракът с поета е неравномерен, както се изричат мнозина – той е некрасив, небогат, прочут с женолюбието си и склонността да играе карти. Накратко - Пушкин е обезсърчителен. Но сърцето му се влюбва безпаметно в красивата 16-годишна Наталия, която среща на детски бал – там учат подрастващите да танцуват, а по-зрелите мъже се оглеждат за бъдещи невести. След тази среща Пушкин написа – „ Аз съм покорен, аз съм удивен, в резюме – аз съм огончарован! ”
Красиви посвещения в стихове написа поета за бъдещата си жена. Вдъхновението му е голямо. Жалвайки се от своя разблуден и празен живот, Пушкин копнее да се ожени за порядъчна жена. Но бракът кара поезията да се трансформира в прозаичност, а буйния манталитет на създателя да продължи своя поход на похотта.
Любов, ревнивост, пристрастености, разкайване - споделяме с вас две от писмата на Пушкин до обичаната му брачна половинка Наталия.

***

„ Ти май си кокетничила повече, в сравнение с би трябвало. Внимавай - неслучайно кокетството не е на мода и се счита за симптом на неприятен звук. Ползата от него не е огромна.
Радваш се, че подире ти, също като след кучка, тичат песовете с навирени опашки и ти душат задницата - то пък една наслада!
Весели се, булче, единствено имай мярка във веселбата и не ме забравяй.

И, ангеле мой, апелирам те да не кокетничиш. Не съм ревностен, пък и знам, че ти няма да го удариш през просото; само че знаеш какъв брой ненавиждам всичко, което намирисва на московска девойка, всичко, което не е както би трябвало, което е вулгарно.

Ако при завръщането си схвана, че твоят благ, елементарен, благороден звук се е трансформирал, ще се разведа.
Бог ми е очевидец, от тъга ще се запиша боец ".

1833 година

***

„ Мили мой ангеле! Бих ти написал писмо в четири страници, само че то ще бъде толкоз скръбно и тъмно, че не бих ти го пратил и бих написал друго. Скучен е животът без теб и не дръзвам дори да ти пиша всичко, което ми идва на сърце. Не се сърди, жено, и не тълкувай неправилно моите недоволства. Никога не съм мислил да те укорявам за личната си привързаност. Длъжен бях да се оженя за теб, тъй като инак щях да бъда трагичен цялостен живот. Но не бях задължен да съм в тоя брак като „ на работа ”, още по-лошо – да се привързвам с парични отговорности и отговорности. Също като Ломоносов, не желая да бъда шут, по-нисш от Бога. Но за всичко това, ти нямаш никаква виновност, отговорен съм аз – за своето благодушие, с което съм надвишаващ до нелепост, без значение от житейския опит ”.

1834 година